Относно интервюто. Бойко Борисов е многовекторен и объркващ за своите противници. Той често се прави на опростена схема, на лесноразбираем, предвидим играч. Неговото „смирение“ е форма и подход за разфасоване на врага.
Така коментира в профила си във Фейсбук интервюто на Бойко Борисов журналистката Калина Андролова.
Ето какво написа още тя:
Самомнителните „умници“ твърде непроницателно го подценяват, обичат да го обиждат, да се правят на важни и да чертаят края му. Върху това строят цялото основание за съществуването си.
Само че „умниците“ приключват, а Борисов продължава. И сега слушам радевите анализатори, че Борисов „шизофренично“ нищо не казал.
Каза. В интервюто си Борисов даде разностранни сигнали, взаимно противоречащи си. Ще припомня талантливия поляк Лец: „Ударил съм встрани?! Точно там беше целта ми.“
Борисов има его, като всеки успял човек, но умее да го свива, когато е необходимо. Умее да изчаква, да отлага ударите си. Гъвкав е, а това е много важно качество.
Защото, ако си твърде дървен, не става. Борисов е политически шахматист и реалист по отношение на това кое е възможно и кое – не.
Този реализъм му дава предимство пред фантазните погроми на т.нар. негова опозиция, част от която новоизлюпена и силно замаяна от близостта с властта. Борисов работи с опциите на обективната действителност, а не през изкривената субективна оптика на желанието.
„Искам да е така, значи е така“, е начинът, по който много хора измислят света около себе си и го нагласят, за да им пасва. Борисов е човек минал през улицата, а не е отгледан в разглезено-номенклатурен или партийно-бюрократски аквариум.
Това му помага. Темата с парите, снимките и кюлчетата винаги го прави нервен. Разбираемо е. В тази история, в този кюляф има нещо изтървано, някаква негова лична грешка, грубо предателство. Дали са манипулирани снимките не е толкова важно.
Важно е, че беше пробит в личното си пространство. С този удар враговете мислеха да го довършат. Но не успяха. Това са тъмните страни и недостатъците на властта. Хубаво е, че властта има и много светли, интересни, допаминови, възбуждащи сетивата, привлекателни черти.
Затова абстиненцията, когато човек изгуби властта, се преживява трудно.
Източник: demokrat.bg
Относно интервюто. Бойко Борисов е многовекторен и объркващ за своите противници. Той често се прави на опростена схема, на лесноразбираем, предвидим играч. Неговото „смирение“ е форма и подход за разфасоване на врага.
Така коментира в профила си във Фейсбук интервюто на Бойко Борисов журналистката Калина Андролова.
Ето какво написа още тя:
Самомнителните „умници“ твърде непроницателно го подценяват, обичат да го обиждат, да се правят на важни и да чертаят края му. Върху това строят цялото основание за съществуването си.
Само че „умниците“ приключват, а Борисов продължава. И сега слушам радевите анализатори, че Борисов „шизофренично“ нищо не казал.
Каза. В интервюто си Борисов даде разностранни сигнали, взаимно противоречащи си. Ще припомня талантливия поляк Лец: „Ударил съм встрани?! Точно там беше целта ми.“
Борисов има его, като всеки успял човек, но умее да го свива, когато е необходимо. Умее да изчаква, да отлага ударите си. Гъвкав е, а това е много важно качество.
Защото, ако си твърде дървен, не става. Борисов е политически шахматист и реалист по отношение на това кое е възможно и кое – не.
Този реализъм му дава предимство пред фантазните погроми на т.нар. негова опозиция, част от която новоизлюпена и силно замаяна от близостта с властта. Борисов работи с опциите на обективната действителност, а не през изкривената субективна оптика на желанието.
„Искам да е така, значи е така“, е начинът, по който много хора измислят света около себе си и го нагласят, за да им пасва. Борисов е човек минал през улицата, а не е отгледан в разглезено-номенклатурен или партийно-бюрократски аквариум.
Това му помага. Темата с парите, снимките и кюлчетата винаги го прави нервен. Разбираемо е. В тази история, в този кюляф има нещо изтървано, някаква негова лична грешка, грубо предателство. Дали са манипулирани снимките не е толкова важно.
Важно е, че беше пробит в личното си пространство. С този удар враговете мислеха да го довършат. Но не успяха. Това са тъмните страни и недостатъците на властта. Хубаво е, че властта има и много светли, интересни, допаминови, възбуждащи сетивата, привлекателни черти.
Затова абстиненцията, когато човек изгуби властта, се преживява трудно.
Източник: demokrat.bg
