Вторият випуск на покойния Стефан Данаилов се събра на емоционална среща, за да отбележи точно 30 години от своето дипломиране през 1996 година.
„Всички ние бяхме приети през 1992 година и тръгнахме по пътя си като „златния клас“ на Мастъра. Тогава се родиха множество актьорски съзвездия, които буквално завладяха българската сцена и екрана. За всичко това сме дълбоко признателни на Стефан Данаилов. Всеки от нас пази неговия образ в сърцето си“, споделя Асен Блатечки, който е част от този легендарен випуск.
В този впечатляващ клас влизат имена като Стефания Колева, Валери Йорданов, Ненчо Илчев, Асен Блатечки, Башар Рахал и сестра му Карла Рахал, Ваня Щерева, Иван Юруков и още много други талантливи артисти.
Именно този випуск бе инициатор на трогателната среща през 2016 година пред Народния театър, когато всички се събраха за обща снимка с големия актьор Стефан Данаилов. „Щастливи сме, че тогава той беше сред нас, за да отбележим 20 години от завършването. Спомените ни от академията са изключително цветни. Пред Народния театър дойдоха и колеги от другите випуски, за да представим децата си на Мастъра“, добавя Ваня Щерева.
Първият клас по актьорско майсторство на Стефан Данаилов датира от 1988 година, след като той става асистент на проф. Гриша Островски и поема ръководството над студентите. В този първи випуск попадат имена като Параскева Джукелова, Силвия Лулчева, Иван Бърнев, Влади Въргала, Ангелина Славова и Ани Михайлова.
През цялата си преподавателска кариера Стефан Данаилов подготвя над 250 актьори в 8 випуска, които и до днес с гордост се наричат „фамилия Данаилови“. Блатечки си спомня: „Винаги ни помагаше като на свои деца – плащаше наеми, осигуряваше храна и дрехи. Помня един шамар, който ми заби, когато проявих арогантност заради излишно самочувствие. В шока си разбрах грешката си, той ме прати да се успокоя, а след това се върнах променен. Ламбо беше единственият мъж, на когото позволих подобен жест“.
Ненчо Илчев също споделя комичен спомен: „Веднъж за малко да го убия с фокус. Трябваше да пробода с ками кутия, поставена на главата му, но обърках последователността и срязах кичур от косата му. Ламбо скочи бесен, но след като се успокои, дори ме насърчи да развивам фокусите си на сцената на Военния театър“, завършва с усмивка актьорът.
Вторият випуск на покойния Стефан Данаилов се събра на емоционална среща, за да отбележи точно 30 години от своето дипломиране през 1996 година.
„Всички ние бяхме приети през 1992 година и тръгнахме по пътя си като „златния клас“ на Мастъра. Тогава се родиха множество актьорски съзвездия, които буквално завладяха българската сцена и екрана. За всичко това сме дълбоко признателни на Стефан Данаилов. Всеки от нас пази неговия образ в сърцето си“, споделя Асен Блатечки, който е част от този легендарен випуск.
В този впечатляващ клас влизат имена като Стефания Колева, Валери Йорданов, Ненчо Илчев, Асен Блатечки, Башар Рахал и сестра му Карла Рахал, Ваня Щерева, Иван Юруков и още много други талантливи артисти.
Именно този випуск бе инициатор на трогателната среща през 2016 година пред Народния театър, когато всички се събраха за обща снимка с големия актьор Стефан Данаилов. „Щастливи сме, че тогава той беше сред нас, за да отбележим 20 години от завършването. Спомените ни от академията са изключително цветни. Пред Народния театър дойдоха и колеги от другите випуски, за да представим децата си на Мастъра“, добавя Ваня Щерева.
Първият клас по актьорско майсторство на Стефан Данаилов датира от 1988 година, след като той става асистент на проф. Гриша Островски и поема ръководството над студентите. В този първи випуск попадат имена като Параскева Джукелова, Силвия Лулчева, Иван Бърнев, Влади Въргала, Ангелина Славова и Ани Михайлова.
През цялата си преподавателска кариера Стефан Данаилов подготвя над 250 актьори в 8 випуска, които и до днес с гордост се наричат „фамилия Данаилови“. Блатечки си спомня: „Винаги ни помагаше като на свои деца – плащаше наеми, осигуряваше храна и дрехи. Помня един шамар, който ми заби, когато проявих арогантност заради излишно самочувствие. В шока си разбрах грешката си, той ме прати да се успокоя, а след това се върнах променен. Ламбо беше единственият мъж, на когото позволих подобен жест“.
Ненчо Илчев също споделя комичен спомен: „Веднъж за малко да го убия с фокус. Трябваше да пробода с ками кутия, поставена на главата му, но обърках последователността и срязах кичур от косата му. Ламбо скочи бесен, но след като се успокои, дори ме насърчи да развивам фокусите си на сцената на Военния театър“, завършва с усмивка актьорът.
