На седемдесет и три години съпругът ми ме погледна право в очите и каза: „Стара си. Болна си. Напускам те заради жена, която все още има значение.“ После излезе през вратата с тридесет и пет годишната си любовница, убеден, че е съсипал живота ми. Аз само се усмихнах. Това, което не знаеше, беше, че още преди две години тихомълком бях прехвърлила всички банкови сметки на свое име. А когато съдията отвори делото, всичко се промени. И това беше едва началото.
На седемдесет и три години съпругът ми ме погледна право в очите и …

На седемдесет и три години съпругът ми ме погледна право в очите и каза: „Стара си. Болна си. Напускам те заради жена, която все още има значение.“ После излезе през вратата с тридесет и пет годишната си любовница, убеден, че е съсипал живота ми. Аз само се усмихнах. Това, което не знаеше, беше, че още преди две години тихомълком бях прехвърлила всички банкови сметки на свое име. А когато съдията отвори делото, всичко се промени. И това беше едва началото.

18 години след развода с първия ми мъж, на гарата в Пловдив един млад мъж ме спря и каза: „Извинете, госпожо, не сте ли вие Маргарита Иванова, родом от с. Чавдар?“ Когато кимнах, той свали слънчевите си очила и моите крака се вкорениха в перона.
18 години след развода с първия ми мъж, в горещ петъчен следобед на …

18 години след развода с първия ми мъж, на гарата в Пловдив един млад мъж ме спря и каза: „Извинете, госпожо, не сте ли вие Маргарита Иванова, родом от с. Чавдар?“ Когато кимнах, той свали слънчевите си очила и моите крака се вкорениха в перона.