Бях на крачка от смъртта.“
Това не е метафора, а жестоката истина, която Моника Валериева изрича след месеци ад, болка и борба за живот. Моделът разкри шокиращи подробности за кошмара, през който е преминала, след като напълно ненужна естетична процедура почти я убива, пише Intrigi.bg.
Всичко започва преди близо 8 години, когато Моника се подлага на поставяне на Aquagel в седалището – течен филър, а не импланти, както много хора смятат. Манипулацията е направена с цел обем и естествен ефект. „Бях изключително доволна – без белези, без пластмаса, с естествен резултат“, признава тя.
Години по-късно обаче идва шокът.
В края на август състоянието ѝ се влошава внезапно. Висока температура, пълно изтощение, непоносима болка и срив на организма. „Чувствах се зле по начин, по който никога през живота си не съм се чувствала. Не боледувам. Не съм хипохондричка. Но знаех, че нещо не е наред“, разказва Моника.
След часове на влошаване тя колабира у дома. Не припада – тялото ѝ просто се предава. В „Пирогов“ лекарите отчитат кръвно 70/40 – стойности, които говорят сами за себе си. Още същата нощ е приета по спешност и оперирана.
Оттам започва истинският ад.
„Всяка нощ чаршафите ми бяха вир вода. Бях на най-силните обезболяващи, със системи, със синини от кръворазредители. Болката не минаваше. Не можех да се изправя. Не свалях температурата“, спомня си тя.
Следват няколко операции, месец в болница и бавен, мъчителен опит да се научи отново да ходи. Но кошмарът не приключва с изписването.
Месеци наред Моника живее в омагьосан кръг – висока температура, сривове, страх, антибиотици без ефект. Истината излиза наяве едва след нови микробиологични изследвания: масова находка на изключително опасна бактерия и наличие на още една – смъртоносна и супер резистентна.
„Тези бактерии не се убиваха от стандартните антибиотици. Бяха чувствителни само към два – тежки, болнични антибиотици“, разкрива тя.
Причината? Вътреболнична инфекция, свързана с интервенцията, която по собствените ѝ думи не е била жизненоважна. „Пиша това, за да мислите добре дали си струват процедурите, които не са нужни за живота ви“, предупреждава Моника. И добавя категорично: „Винаги търсете бактерия. Винаги!“
Борбата продължава близо четири месеца – физически, психически и емоционално. Имало е моменти на пълна тъмнина, страх и безсилие. Но тя не се отказва.
„Сблъсках се с лимита си. Плаках, крещях, изтърпях ужасни неща. Но се изправих на крака“, казва Валериева.
Днес Моника е жива – благодарна, по-силна и с болезнен, но ценен урок. „Получих награда за ужаса – едно хубаво дупе, но и истински приятели, уроци за живота и още по-голяма жажда да живея“, признава тя с горчива ирония.
В края на откровението си моделът отправя силен апел: бъдете с близките си, бъдете хора и не забравяйте да казвате най-важните думи – „Обичам те“.
Бях на крачка от смъртта.“
Това не е метафора, а жестоката истина, която Моника Валериева изрича след месеци ад, болка и борба за живот. Моделът разкри шокиращи подробности за кошмара, през който е преминала, след като напълно ненужна естетична процедура почти я убива, пише Intrigi.bg.
Всичко започва преди близо 8 години, когато Моника се подлага на поставяне на Aquagel в седалището – течен филър, а не импланти, както много хора смятат. Манипулацията е направена с цел обем и естествен ефект. „Бях изключително доволна – без белези, без пластмаса, с естествен резултат“, признава тя.
Години по-късно обаче идва шокът.
В края на август състоянието ѝ се влошава внезапно. Висока температура, пълно изтощение, непоносима болка и срив на организма. „Чувствах се зле по начин, по който никога през живота си не съм се чувствала. Не боледувам. Не съм хипохондричка. Но знаех, че нещо не е наред“, разказва Моника.
След часове на влошаване тя колабира у дома. Не припада – тялото ѝ просто се предава. В „Пирогов“ лекарите отчитат кръвно 70/40 – стойности, които говорят сами за себе си. Още същата нощ е приета по спешност и оперирана.
Оттам започва истинският ад.
„Всяка нощ чаршафите ми бяха вир вода. Бях на най-силните обезболяващи, със системи, със синини от кръворазредители. Болката не минаваше. Не можех да се изправя. Не свалях температурата“, спомня си тя.
Следват няколко операции, месец в болница и бавен, мъчителен опит да се научи отново да ходи. Но кошмарът не приключва с изписването.
Месеци наред Моника живее в омагьосан кръг – висока температура, сривове, страх, антибиотици без ефект. Истината излиза наяве едва след нови микробиологични изследвания: масова находка на изключително опасна бактерия и наличие на още една – смъртоносна и супер резистентна.
„Тези бактерии не се убиваха от стандартните антибиотици. Бяха чувствителни само към два – тежки, болнични антибиотици“, разкрива тя.
Причината? Вътреболнична инфекция, свързана с интервенцията, която по собствените ѝ думи не е била жизненоважна. „Пиша това, за да мислите добре дали си струват процедурите, които не са нужни за живота ви“, предупреждава Моника. И добавя категорично: „Винаги търсете бактерия. Винаги!“
Борбата продължава близо четири месеца – физически, психически и емоционално. Имало е моменти на пълна тъмнина, страх и безсилие. Но тя не се отказва.
„Сблъсках се с лимита си. Плаках, крещях, изтърпях ужасни неща. Но се изправих на крака“, казва Валериева.
Днес Моника е жива – благодарна, по-силна и с болезнен, но ценен урок. „Получих награда за ужаса – едно хубаво дупе, но и истински приятели, уроци за живота и още по-голяма жажда да живея“, признава тя с горчива ирония.
В края на откровението си моделът отправя силен апел: бъдете с близките си, бъдете хора и не забравяйте да казвате най-важните думи – „Обичам те“.
