Вървя си по центъра на Варна и освен руска реч не чувам друга. Отивам на зъболекар (без записване), за една малка пломбичка, за която плащам 90 лв., зъболекаря ми казва, че има бежанци и трябва да ги изчакам. Те безплатно се обслужват и са с предимство.
На кръстовищата бръмчат най нахално с Порше- Кайени, спирайки на средата на кръстовищата
Нещо ми прилича на приказките „Болен, здрав носи“ и „Дядовата ръкавичка“. Човек започва да се чувства чужденец в собствената си страна. И това не е само мое мнение.
Един комшия на шега казва, – ще взема да отида в Румъния и да влезна като чужденец, поне пломбите да ми оправят…
Светлин Димитров
Вървя си по центъра на Варна и освен руска реч не чувам друга. Отивам на зъболекар (без записване), за една малка пломбичка, за която плащам 90 лв., зъболекаря ми казва, че има бежанци и трябва да ги изчакам. Те безплатно се обслужват и са с предимство.
На кръстовищата бръмчат най нахално с Порше- Кайени, спирайки на средата на кръстовищата
Нещо ми прилича на приказките „Болен, здрав носи“ и „Дядовата ръкавичка“. Човек започва да се чувства чужденец в собствената си страна. И това не е само мое мнение.
Един комшия на шега казва, – ще взема да отида в Румъния и да влезна като чужденец, поне пломбите да ми оправят…
Светлин Димитров
