Българските противовъздушни сили разполагат със системите C-75М3 „Волхов“ (SA-2), C-125М „Нева“ (SA-3), 2К12 „Куб“ (SA-6), C-200 „Вега“ (SA-5) и C-300 (SA-10).
Всички те са произведени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е приета на въоръжение в БА през 1988 година. Заслужава да се отбележи, че през 1999 година съседна Югославия успява да свали „невидимия“ стелт F-117 именно със остарялата система С-125.
C-75М3 „Волхов“
В оригиналния си вид С-75 дебютира през 1957 година и е виновна за свалянето на американския пилот Гари Пауърс, пилотиращ шпионския U-2 над СССР. Няколко десетилетия по-късно Ирак успява да свали американски F-14 с остарелия ПВО комплекс.
В България на въоръжение е морският вариант на комплекса С-75 – C-75М3 „Волхов“. Той има обсег от 60 километра. Ракетата тежи около 2 тона, а бойната глава е 200 килограмова. В Европа C-75М3 „Волхов“ се ползва още от Румъния и Молдова, а системата все още се експлоатира от страни от Африка и Азия.
C-125М „Нева“
С-125 дебютира през 1961 година и за разлика от С-75 е мобилна и с по-малки размери. Ракетата обаче има стационарен вариант. Обсегът е между 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.
Въпреки своята възраст С-125М все още записва въздушни победи. През 2015 година Сирия сваля американския шпионски дрон MQ-1 Predator. Най-големият успех на системата С-125 обаче е свалянето на американския F-117 през 1999 година над Югославия. Изтребителят F-16 също е ставал честа жертва на ПВО системата.
C-200 „Вега“
С-200 е съветски далекобоен зенитно-ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години. Неговите способности значително надминават тези на С-75 и С-125.
Ракетата разполага с 4 ускорителя, чрез които тя се изстрелва. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 кт. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно.
Българските противовъздушни сили разполагат със системите C-75М3 „Волхов“ (SA-2), C-125М „Нева“ (SA-3), 2К12 „Куб“ (SA-6), C-200 „Вега“ (SA-5) и C-300 (SA-10).
Всички те са произведени в Съветския съюз, като най-новата С-300 е приета на въоръжение в БА през 1988 година. Заслужава да се отбележи, че през 1999 година съседна Югославия успява да свали „невидимия“ стелт F-117 именно със остарялата система С-125.
C-75М3 „Волхов“
В оригиналния си вид С-75 дебютира през 1957 година и е виновна за свалянето на американския пилот Гари Пауърс, пилотиращ шпионския U-2 над СССР. Няколко десетилетия по-късно Ирак успява да свали американски F-14 с остарелия ПВО комплекс.
В България на въоръжение е морският вариант на комплекса С-75 – C-75М3 „Волхов“. Той има обсег от 60 километра. Ракетата тежи около 2 тона, а бойната глава е 200 килограмова. В Европа C-75М3 „Волхов“ се ползва още от Румъния и Молдова, а системата все още се експлоатира от страни от Африка и Азия.
C-125М „Нева“
С-125 дебютира през 1961 година и за разлика от С-75 е мобилна и с по-малки размери. Ракетата обаче има стационарен вариант. Обсегът е между 15 и 60 километра, а бойната глава е 60-килограмова.
Въпреки своята възраст С-125М все още записва въздушни победи. През 2015 година Сирия сваля американския шпионски дрон MQ-1 Predator. Най-големият успех на системата С-125 обаче е свалянето на американския F-117 през 1999 година над Югославия. Изтребителят F-16 също е ставал честа жертва на ПВО системата.
C-200 „Вега“
С-200 е съветски далекобоен зенитно-ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години. Неговите способности значително надминават тези на С-75 и С-125.
Ракетата разполага с 4 ускорителя, чрез които тя се изстрелва. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 кт. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно.
