Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Испания.
Освен че разказва за нелеката си съдба, тя дава и безценни съвети за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път. Вижте какво каза:
„Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи.
Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други. Тукашните сеньори търсят друго – здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.
Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница).
Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура. Затова ни боли. Затова е трудно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете.
Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.
А знаете ли какво щастие е, когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва. За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?
Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре:
„Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол!”
Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Испания.
Освен че разказва за нелеката си съдба, тя дава и безценни съвети за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път. Вижте какво каза:
„Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи.
Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други. Тукашните сеньори търсят друго – здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.
Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница).
Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура. Затова ни боли. Затова е трудно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете.
Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.
А знаете ли какво щастие е, когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва. За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?
Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре:
„Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол!”
