България традиционно заема местата в дъното на таблиците, когато се сравняват доходите в ЕС.
Но когато става въпрос за заплатата на депутата, сме първи – водим по съотношение между основното възнаграждение на народните представители и минималната заплата за страната.
В нито една друга европейска държава тази разлика не е толкова голяма – българската минимална заплата се побира 6,8 пъти, т. е. почти 7 пъти в депутатската. И това без добавките за стаж, парламентарни постове и участие в комисии, както и т. нар. представителни пари, които са още 2/3 върху основната заплата, пишат медии.
Най-близо до нас доскоро беше Унгария с разлика от 6,6 пъти между депутатската и минималната заплата. И се формира по сходна формула – базовата на унгарския народен представител е три пъти средната брутна месечна заплата за страната, преизчислява се веднъж годишно – на 1 март. Само че преди седмица депутатите там последваха примера на премиера Петер Мадяр и си резнаха парите.
В повечето страни от ЕС брутното заплащане на депутатите е около 2 до 4 пъти по-високо от минималната заплата. Въпреки че и те като българските си колеги получават многобройни надбавки и държавата им поема част от разходите.
Нашите народни представители изпъкват с още едно нещо – никъде в Европа заплатите на депутатите не се индексират автоматично всяко тримесечие, колкото и да се е променила референтната стойност, по която се изчисляват. Обикновено това се прави веднъж в годината.
У нас парламентарният правилник позволява всяко тримесечие, щом НСИ обяви какви са били заплатите, депутатското възнаграждение да се преизчисли. То се образува, като средното за публичния сектор се умножи три пъти.
В момента прави 4236 евро, но това е само базата. Депутатите получават по 1% надбавка за всяка година трудов стаж, по 15% за участие във всяка редовна или извънредна комисия и 10% за научно звание. Така че заплатата на депутат с 20 години трудов стаж и заседаващ в две редовни комисии, което е масовият случай, дава далеч по-високо реално възнаграждение – поне 6200 евро месечно.
Всъщност това е единствената промяна, която след няколко седмици отлагане Народното събрание се захвана да придвижи – отказ от актуализацията (засега), като заплатите ще останат на нивото от март. Но според приетия от правната комисия текст, който трябва да се гласува в пленарната зала, при приемането на редовния бюджет може пак да се вдигнат „в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера“.
България традиционно заема местата в дъното на таблиците, когато се сравняват доходите в ЕС.
Но когато става въпрос за заплатата на депутата, сме първи – водим по съотношение между основното възнаграждение на народните представители и минималната заплата за страната.
В нито една друга европейска държава тази разлика не е толкова голяма – българската минимална заплата се побира 6,8 пъти, т. е. почти 7 пъти в депутатската. И това без добавките за стаж, парламентарни постове и участие в комисии, както и т. нар. представителни пари, които са още 2/3 върху основната заплата, пишат медии.
Най-близо до нас доскоро беше Унгария с разлика от 6,6 пъти между депутатската и минималната заплата. И се формира по сходна формула – базовата на унгарския народен представител е три пъти средната брутна месечна заплата за страната, преизчислява се веднъж годишно – на 1 март. Само че преди седмица депутатите там последваха примера на премиера Петер Мадяр и си резнаха парите.
В повечето страни от ЕС брутното заплащане на депутатите е около 2 до 4 пъти по-високо от минималната заплата. Въпреки че и те като българските си колеги получават многобройни надбавки и държавата им поема част от разходите.
Нашите народни представители изпъкват с още едно нещо – никъде в Европа заплатите на депутатите не се индексират автоматично всяко тримесечие, колкото и да се е променила референтната стойност, по която се изчисляват. Обикновено това се прави веднъж в годината.
У нас парламентарният правилник позволява всяко тримесечие, щом НСИ обяви какви са били заплатите, депутатското възнаграждение да се преизчисли. То се образува, като средното за публичния сектор се умножи три пъти.
В момента прави 4236 евро, но това е само базата. Депутатите получават по 1% надбавка за всяка година трудов стаж, по 15% за участие във всяка редовна или извънредна комисия и 10% за научно звание. Така че заплатата на депутат с 20 години трудов стаж и заседаващ в две редовни комисии, което е масовият случай, дава далеч по-високо реално възнаграждение – поне 6200 евро месечно.
Всъщност това е единствената промяна, която след няколко седмици отлагане Народното събрание се захвана да придвижи – отказ от актуализацията (засега), като заплатите ще останат на нивото от март. Но според приетия от правната комисия текст, който трябва да се гласува в пленарната зала, при приемането на редовния бюджет може пак да се вдигнат „в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера“.
