Панелистът в “На кафе” и писател Георги Блажев сподели емоционален пост по повод 1 юни, в който разказа за уроците, които е научил от децата си след развода.
В поредица от снимки с малчуганите той изброи част от най-ценните житейски истини, до които е стигнал благодарение на тях. Блажев признава, че след раздялата е преминал през труден период и дори е посещавал терапевт.
„След развода тръгнах на терапия. Нон-стоп се жалвах колко съм прецакан. Един ден терапевтката ми ме попита: „Абе, ти пееш ли му някакви песни на това дете?”. И ме помоли да науча „Зайченцето бяло”. Звучи смешно, но това ми помогна да се фокусирам в настоящето, да спра да се самосъжалявам и да започна да поставям единия крак пред другия”, споделя той.
Блажев разказва още за страховете, които е преживял като родител. Сред най-тежките моменти за него било едно от ражданията на децата му.
„Ива имаше тежко раждане. И без да ми казват, усещах, че нещо не е наред. В онези моменти повече от всякога разбрах колко сме крехки, временни и безпомощни пред цялото. И че това да сме тук и да дишаме е достатъчно”, пише той.
В друга част от публикацията Блажев засяга и темата за разведените родители.
„Да си разведен родител е гадно. И особено в началото върви с чест гняв и усещане за неправда. Но децата не броят дни, уикенди и при кого колко са били, а броят спомени – лова на светулки, първото каране на колело, скачането от раменете в морето”, казва той.
Панелистът в “На кафе” и писател Георги Блажев сподели емоционален пост по повод 1 юни, в който разказа за уроците, които е научил от децата си след развода.
В поредица от снимки с малчуганите той изброи част от най-ценните житейски истини, до които е стигнал благодарение на тях. Блажев признава, че след раздялата е преминал през труден период и дори е посещавал терапевт.
„След развода тръгнах на терапия. Нон-стоп се жалвах колко съм прецакан. Един ден терапевтката ми ме попита: „Абе, ти пееш ли му някакви песни на това дете?”. И ме помоли да науча „Зайченцето бяло”. Звучи смешно, но това ми помогна да се фокусирам в настоящето, да спра да се самосъжалявам и да започна да поставям единия крак пред другия”, споделя той.
Блажев разказва още за страховете, които е преживял като родител. Сред най-тежките моменти за него било едно от ражданията на децата му.
„Ива имаше тежко раждане. И без да ми казват, усещах, че нещо не е наред. В онези моменти повече от всякога разбрах колко сме крехки, временни и безпомощни пред цялото. И че това да сме тук и да дишаме е достатъчно”, пише той.
В друга част от публикацията Блажев засяга и темата за разведените родители.
„Да си разведен родител е гадно. И особено в началото върви с чест гняв и усещане за неправда. Но децата не броят дни, уикенди и при кого колко са били, а броят спомени – лова на светулки, първото каране на колело, скачането от раменете в морето”, казва той.
