Популярният български комик Димитър Туджаров, по-известен като Шкумбата, преди време сподели любопитен епизод от кариерата си, който хвърля светлина върху сложните отношения между властта и сатирата преди 1989 година.
Според спомените на артиста, по време на негово участие в НДК той си е позволил доста пиперлива и остра шега. В нея той иронизирал тогавашната действителност, като направил смело сравнение между „крави“ и служителите на народната милиция. Тази изява обаче не останала незабелязана и предизвикала сериозен отзвук, достигайки до ушите на Държавна сигурност (ДС), където веднага започнало обсъждане за налагане на строги санкции и пълна забрана на комика да се появява на сцена.
В разказа си Шкумбата посочва, че историята по неочакван начин стигнала до самия Тодор Живков. Първият човек в държавата преценил, че обществото има остра нужда от хумор и сатира, поради което лично разпоредил случаят да бъде прекратен и да не се предприемат никакви мерки срещу него.
Днес Шкумбата често разказва тази история като показателен пример за това как сатирата е била възприемана в различните политически епохи и как отношението на управляващите към хумора се е трансформирало през годините.
Популярният български комик Димитър Туджаров, по-известен като Шкумбата, преди време сподели любопитен епизод от кариерата си, който хвърля светлина върху сложните отношения между властта и сатирата преди 1989 година.
Според спомените на артиста, по време на негово участие в НДК той си е позволил доста пиперлива и остра шега. В нея той иронизирал тогавашната действителност, като направил смело сравнение между „крави“ и служителите на народната милиция. Тази изява обаче не останала незабелязана и предизвикала сериозен отзвук, достигайки до ушите на Държавна сигурност (ДС), където веднага започнало обсъждане за налагане на строги санкции и пълна забрана на комика да се появява на сцена.
В разказа си Шкумбата посочва, че историята по неочакван начин стигнала до самия Тодор Живков. Първият човек в държавата преценил, че обществото има остра нужда от хумор и сатира, поради което лично разпоредил случаят да бъде прекратен и да не се предприемат никакви мерки срещу него.
Днес Шкумбата често разказва тази история като показателен пример за това как сатирата е била възприемана в различните политически епохи и как отношението на управляващите към хумора се е трансформирало през годините.
