През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери, посочват в страната.
Докато на 19 април българите се готвят да гласуват на осмите си парламентарни избори за пет години, някои се надяват на обрат в политическата парализа, която е блокирала страната. Това пише полското онлайн издание TVP World, цитирано от News.bg.
През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери.
Заредилите се една след друга коалиции се разпаднаха и политическият пазарлък се превърна в новата нормалност в политическа система, белязана от поляризация и разделение.
Раздробената парламентарна реалност определя българската политика, откакто последното привидно стабилно демократично управление приключи заради ендемичния проблем на страната – корупцията.
Премиерът Бойко Борисов управляваше страната от 2016 г. до масовите улични протести през 2020 г., които най-накрая доведоха до оставката му през 2021 г. Оттогава насам през въртележката на българската политика се превъртяха само три краткотрайни правителства, прекъсвани от периоди на технократско управление.
Последното временно правителство беше назначено от президента Илияна Йотова през февруари, отново след широкомащабни антикорупционни демонстрации, които също така подчертаха постоянните икономически проблеми на гражданите.
Само месец по-рано тогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да се включи на партийно-политическия ринг. Бившият пилот на изтребител и генерал-майор се кандидатира за премиерския пост с антикорупционна платформа, обещавайки да прекъсне безизходицата и да преобърне България.
Проблеми пред страната
14 партии и 10 коалиции ще се състезават за места на изборите на 19 април и предвид 4%-ния парламентарен праг се очаква много малцинствени групи да бъдат представени.
Проблемите, свързани с широкото политическо представителство, се изострят от друга определяща характеристика на българските избори – ниската избирателна активност.
Делът на избирателите, участващи в гласуването, систематично намалява от 2021 г. насам, достигайки едва 38,9% на последните избори през октомври 2024 г. Въпреки че последната цифра за избирателната активност е леко по-висока от историческия минимум от 33,4% през юни 2024 г., най-ниската избирателна активност в Европа се разглежда като отражение на нарастващото обществено разочарование от вътрешната политика.
Последните вълни улични протести бяха предизвикани не само от корупцията, но и от състоянието на икономиката и нарастващите разходи за живот. България прие еврото на 1 януари и въпреки че предишната валута, левът, беше обвързана с общата европейска валута много преди присъединяването на София към ЕС, опасенията от повишаване на цените бяха широко разпространени.
Това, съчетано с покачване на инфлацията след въвеждането на еврото до 3,9% през март, се наблюдава на фона на най-ниския БВП на глава от населението в ЕС и високата младежка безработица, която в момента е 12,5%.
Наред с политическото разочарование, високата младежка безработица доведе до значителен отлив на млади таланти и избиратели. В момента България е най-бързо свиващата се страна в Европа, като е загубила почти 25% от населението си от 80-те години на миналия век.
Изтичането на хора в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка и увеличение на дела на зависимите спрямо заетите, което доведе до „коефициент на възрастова зависимост“ над 60%.
Връщането на това „изгубено поколение“ обратно в България ще бъде основно предизвикателство пред всяко бъдещо правителство. Но преди да бъде сформирано такова правителство, самите българи трябва да решат дали априлските избори обещават смело ново бъдеще или продължаване на статуквото.
През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери, посочват в страната.
Докато на 19 април българите се готвят да гласуват на осмите си парламентарни избори за пет години, някои се надяват на обрат в политическата парализа, която е блокирала страната. Това пише полското онлайн издание TVP World, цитирано от News.bg.
През последните пет години България е прекарала повече време под управлението на служебни правителства, отколкото на избрани лидери.
Заредилите се една след друга коалиции се разпаднаха и политическият пазарлък се превърна в новата нормалност в политическа система, белязана от поляризация и разделение.
Раздробената парламентарна реалност определя българската политика, откакто последното привидно стабилно демократично управление приключи заради ендемичния проблем на страната – корупцията.
Премиерът Бойко Борисов управляваше страната от 2016 г. до масовите улични протести през 2020 г., които най-накрая доведоха до оставката му през 2021 г. Оттогава насам през въртележката на българската политика се превъртяха само три краткотрайни правителства, прекъсвани от периоди на технократско управление.
Последното временно правителство беше назначено от президента Илияна Йотова през февруари, отново след широкомащабни антикорупционни демонстрации, които също така подчертаха постоянните икономически проблеми на гражданите.
Само месец по-рано тогавашният президент Румен Радев подаде оставка, за да се включи на партийно-политическия ринг. Бившият пилот на изтребител и генерал-майор се кандидатира за премиерския пост с антикорупционна платформа, обещавайки да прекъсне безизходицата и да преобърне България.
Проблеми пред страната
14 партии и 10 коалиции ще се състезават за места на изборите на 19 април и предвид 4%-ния парламентарен праг се очаква много малцинствени групи да бъдат представени.
Проблемите, свързани с широкото политическо представителство, се изострят от друга определяща характеристика на българските избори – ниската избирателна активност.
Делът на избирателите, участващи в гласуването, систематично намалява от 2021 г. насам, достигайки едва 38,9% на последните избори през октомври 2024 г. Въпреки че последната цифра за избирателната активност е леко по-висока от историческия минимум от 33,4% през юни 2024 г., най-ниската избирателна активност в Европа се разглежда като отражение на нарастващото обществено разочарование от вътрешната политика.
Последните вълни улични протести бяха предизвикани не само от корупцията, но и от състоянието на икономиката и нарастващите разходи за живот. България прие еврото на 1 януари и въпреки че предишната валута, левът, беше обвързана с общата европейска валута много преди присъединяването на София към ЕС, опасенията от повишаване на цените бяха широко разпространени.
Това, съчетано с покачване на инфлацията след въвеждането на еврото до 3,9% през март, се наблюдава на фона на най-ниския БВП на глава от населението в ЕС и високата младежка безработица, която в момента е 12,5%.
Наред с политическото разочарование, високата младежка безработица доведе до значителен отлив на млади таланти и избиратели. В момента България е най-бързо свиващата се страна в Европа, като е загубила почти 25% от населението си от 80-те години на миналия век.
Изтичането на хора в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка и увеличение на дела на зависимите спрямо заетите, което доведе до „коефициент на възрастова зависимост“ над 60%.
Връщането на това „изгубено поколение“ обратно в България ще бъде основно предизвикателство пред всяко бъдещо правителство. Но преди да бъде сформирано такова правителство, самите българи трябва да решат дали априлските избори обещават смело ново бъдеще или продължаване на статуквото.
